За нея литературата е вдъхновение,
макар понякога за нас да е мъчение.
С метафорите често госпожата прекалява,
дискусиите просто обожава:
за драмата на Хамлет и лудостта на Дон Кихот,
за неправдите на силния,
за страданията на презряната любов;
"Дали е по-достойно да търпим
на разярената тълпа стрелите'
или да вдигнем меч срещу
море от горещи беди" ...
И търсим отговор на вечното терзание:
"човек какво е, ако за сън и ядене
разменя своето божествено призвание?"
"Вникни в себе си и се помъчи
сам да се познаеш, защото от всички
познания това най-мъчно се постига."